Защо животът ме наказва,

защо всичко е толкова жестоко и нелогично,

Какво направих, с какво сгреших?

Защо ме изостави, какво сторих,

така и не каза- просто си замина,

остави ме с мрачно и разбито сърце,

замина си и се питам защо?

Сега се взирам през прозораеца и виждам само мрачното време,

виждам дъждовните капки,

виждам тъмните надвиснали облаци,

виждам самотата,

взирам се в едно листо, падащо бавно, усремено надолу,

устремено  към своят край.

Разбирам че краят е дошъл,

краят на една красива, но и лъжлива любов,

поглеждам отново през прозореца,

времето е  все така мрачно, няма и лъч надежда,

поглеждам към любимата ни пейка,

пейката навяваща тъга,

но те няма да разбереш какво е самота,

няма и да се завърнеш,

разбирам че краят е дошъл.

Времето е мрачно, сълзи се стичат по мойте бузи,

времето е мрачно, тъмно е и в моята душа.

Казват че времето лекува, но дали е така?

Винаги ще помня слънцето и твоята доброта,

чуствам те толкова близо, а си тъй далеч,

виждам усмивката ти лъчезарна в моето сърце,

а тази усмивка е така далеч.

Защо животът ме наказва,

защо всичко е толкова жестоко и нелогично,

къде си ти сега?

Oh Gosho i tvoqta ne e lesna :) q sa uspokoi , ne sum ti 4ela stih4eto oshte no znam za kakvo stava duma i bez da go 4eta . zemi sa raznoobrazi malko , q skii prez prozoreca kakvo hubavo e vremeto :P