Страх ме е от живота,
страх ме е от неизвестното,
страх ме е от утрешният ден,
страх ме е от околните,
страх ме е от самотата,
страх ме е и от самият мен,
Животът е един непрестанен страх,
страх от нас и близките ни.
Страхът е живот,
животът е страх.

Това е старо, не е донаписано, много е плашещо донякъде защото страха не е мн положително чуство, а ако го довърша, нз, това беше едно от последните стихче написано от мене, ЗАЩО- питам аз пак не мога да пиша така както преди а съм в "творческа криза" ПОМОГНЕТЕ МИ :(