Точно щах да лягам след поредният тежък Учебно- работен ден, когато се сетих че една приятелка (познатата ви като петенце) ми каза, че този блог е забравен, Да така е, така е защото просто не ми идва нищо умно в иначе голямата ми глава. Голямото завръщане, голямо заглавие, много шум за нищо както се казва, но звучи заинтригуващо, защото както знаете заглавието говори за съдържанието. Голямото завръщане след 3 месеца (благодаря да алподисментите). Какво да ви кажа "лични дневници" това не е моят жанр но ще се опитам да ви разкажа на кратко какво става не че ще ви е интересно. От първите ми безмислени и неподредени изречения разбрахте ли поне едно? да- точно че не ми идва никва умна мисъл и съм склонен към самокритика което е част от негативният ми поглед върху нещата. На последък съм мн негативен човек незнам защо това е така, аз оптимистът аз човекът който винаги ръси някоя шега? Това е така защото много неща се промениха първо тази година завършвам даскало :( и вече се сблъсквам с живота мн сериозно съчетавам училище, работа, и "нощен живот" на едно, това ме изтощява много, а и разбирам че занапред ще ми е много но много трудно :( това е едното, другото е хората, хората който са ти приятели а зад гърба ти, предатели (От добър приятел, добър предател) но няма да се спра на това. На скоро може би всички чувате за тежките катастрофи които стват по нашите пътищ, преди броени дни една такава обърна целият живот на нашият набор и по специално на близки приятели и ние като приятели не можем да останем безпричастни (става въпрос за катастрофата до с. Джулюница) А по специално мисълта ми е: - Животът ни е това което ние си направим, заплануваме, и постигнем, но понякога една глупава грешка, нещо лошо ще се намеси нещо лошо ще стане и както днес си жив утре може да плачат за тебе Както тези 3 бедни души Вечерта правят планове а на следващият ден на всички околни и приятели им е тежко, а тези приятели се пита само защо, е и аз се питам Защо става така, защо животът ни наказва така, защо не всичко става така както го заплануваме, е и след такива мисли ако сте ги разбрали как може човек да бъде оптимист? Незнам мъча се, мъча да бъда веселяк по принцип съм тъкъв но от вътре ме разкъсват сумато и въпроси, мн неща ме мъчат, мъча да угодя на всичко и всики, правилно ли е това? Нз мн мн мисли ме напират от вътре но няма да ги кажа сега, защото 1 или 2мата които ще четат това ще им омръзне, за това С:ЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...